muzruno.com

Каква е покупателната способност на валутата?

Пазарната мощ на парите е характеристика на паричната единица на всяка държава. Показва колко стоки (или услуги) има със съществуващите ниво на цените а тарифите могат да бъдат закупени на единица от тази валута.
Класическото определение на понятието "покупателна способност" е дадено в произведения на икономистите: в известната творба на американския математик, професор от Университета в Йейл (САЩ), Ървинг Фишър, който спечели световна слава, както и във всички енциклопедични, правни, икономически речници. Покупателната способност на парите (валута) се разбира като способността на дадена парична единица да се обменя за определено количество стоки и услуги, които са на разположение за продажба.

Така тази характеристика означава попълването на паричната единица на страната със стоковата маса. Той се изчислява като индекс, чиято стойност е обратно на стойността на ценовия индекс. Това зависи от структурата на оборота и стойността на стоките.

Икономическият речник тълкува тази концепция като съотношение между равнището на доходите и цените. Това означава, че с фиксиран доход повишаването на цените на стоките и услугите води до намаляване на покупателната способност на всяка парична единица. Същата кореспонденция съществува и по отношение на друг икономически показател - индексът на разходите за живот.

Покупателната способност на която и да е валута е важен показател за определяне на валутния курс. Инсталирането на еквивалентен курс е невъзможно без да е известна покупателната способност на всяка парична единица, т.е. количеството на материалните стоки, които могат да бъдат закупени на пазара на дадена държава за националната валута.

До седемдесетте години на 20-и век тази стойност се измерваше в злато. Количеството злато и неговата стойност във валута бяха определени в законодателството на всяка държава. Например, дълго време цената на долара е равна на 1/35 от цената тройунция (международна единица тегло на златото). Базата за обменния курс беше сравнението на съдържанието на злато в единици от различни валути.



В момента вместо злато се използва "потребителска кошница", това е определен набор от стоки и услуги. Ясно е, че във всяка страна населението харчи различна сума за придобиването на едни и същи стоки, което показва различната покупателна способност на местните валути. Освен това покупателната способност на населението зависи от много други фактори, основният от които е съотношението между стойността на "потребителската кошница" и нивото на реалната заплата. Тя се определя от броя на човекочасовете работа, необходими за закупуване на конкретен продукт.

Покупателната способност на руската рубла, според експерти, намалява с 15-25% годишно. Финанси, обеща в държавния бюджет за обезщетение разходите за инфлация, до края на годината те успяват да обезценят. Реалното увеличение на цените и тарифите е повече от два пъти по-голямо от правителственото финансиране. Като се има предвид постоянното натрупване на заплати, обезщетения и пенсии от жизнения минимум, може да се говори за спад в покупателната способност на рублата с най-малко 30-35% годишно.

В същото време според оценките на анализаторите стойността на стоките, услугите и съответно покупателната способност на рублата в различните съставни части на Руската федерация може да варира значително (с 8-16 пъти). Това означава, че в нашата страна няма солидна национална валута с еднаква покупателна способност.

Валутен курс Според Централната банка през последните 15 години рублата е подкрепена от най-малко 70% от износа на суровини (главно нефт и газ) и полуготови продукти от нея. Поради това какво е деклариран икономически растеж? Поради ръста на цените на дребно. Във всички субекти на Федерацията в повечето отрасли има спад в производството и производството продавани продукти, но нарастващите цени ни позволяват да говорим за една предполагаемо развиваща се икономика.

За да се възстанови равновесието между търсенето и предлагането на стоково-паричния пазар, държавата трябва да следва политика за задържане на растежа на парите и стимулиране на производството (например в Китай в началото на паричните реформи). При условията на политиката на финансови ограничения, извършена от нашата държава от 1991 г. насам, спадът в производствените обеми, делът на износа на природни суровини при дъмпингови цени рязко се увеличава, което води до по-нататъшен срив на индустриалния сектор на икономиката.

Споделяне в социалните мрежи:

сроден