Обръщането е асоциативно и перспективно

Обръщането е отражение в новата книга от отделни цитати и, разбира се, изображенията на предишното известно произведение, най-често създадени от класика. Това е доста тънък и мощен творчески инструмент, който засяга паметта и асоциативно мислене, това не бива да се бърка с плагиатството. В крайна сметка, ако един спомен в литературата - творчески ехо, преосмислено, въвеждане на нови цветове, като действа на въображението на читателя, за плагиатство, признава авторството - е, разбира се, да краде. Украински поет, Котляревски класически, дори творчески към "финала" плагиат господин Matsapura, което я поставя в своята "Енеида" един от героите, очукан от демони в ада.

Между другото, с напомнянето срещнахме почти всичко. Помните ли как ние като деца помолени висши "излезе да ни история", и след това да слушате безплатно в представянето на историята на Иван Глупака, Василиса красота и т.н. (Спомен - .. Също така е изображения, преминавайки от една приказка в приказка. ) той използва сборник с разкази и свързани помежду си общ главен герой, и подобна по състав серия. В същото време, както знаете, по-късно развитие на парцела позволява споменаването на съвсем друга книга, където общата изображението използва вече се срещна по-рано.

Този литературен инструмент е в специалното уважение на класиците. Така че, Пушкин и Лермонтов често се използва оригинален спомен. Примери за това са многобройни. Когато един добре известен литературен критик Василий Андреевич Vyazemsky пише за начало поет Александър, че той е "следствие" на поета Жуковски, самият Пушкин каза, че не е следствие от и чирак. В поемата си "Руслан и Людмила" на Пушкин в главата 12-ия поставен целият мини-пародия на работата на по-големия си приятел, "Песен от 12-те девици". В същото време, с всички Vyazemsky Бях си приятел, а след дуела - през цялото време, до самия край беше до леглото.

В XVIII век споменът е мощна платформа за творческо сътрудничество. Продължавайки да говорим за спомените на класиците, нека си спомняме Лермонтов, който в известната си поема "Затворът на Кавказ" широко използва това литературно устройство, разчитайки на стихотворението от същото име на Пушкин. Тази работа на младия Михаил Юриевич Лермонтов дори може да се нарече творческа изложба на линиите на Пушкин. Не само ритъмът на историята съвпада с началото на двете стихотворения (за почивка при циркасианските вечери), композиционните фрагменти съвпадат. Линията за дългия път, водещ към Русия - открито съвпада. Често споменаването на Лермонтов е нещо като креативна мозайка. С по-задълбочено изследване на стихотворението си "Circassians", има съгласуваност с произведенията на Пушкин, Байрон, Дмитриев, Козлов. Можем ли да кажем, че Лермонтов е допуснал плагиатство в работата си? Разбира се, че не! Творческите идеи не трябва да се осиновяват и да се възприемат като лицензирани догми, те трябва да бъдат разработени. Не цитира ли цитираният поет в литературата? Ако последващата работа не е по-ниска от предишната в нейната сила и дълбочина, е плагиатството? За щастие законите на творчеството са различни от лицензионните закони на бизнеса.

Реминисценциите са многофункционални: често възпроизвеждат вече познати за тях цитати и фрази, като ги превръщат или дори ги оставят под форма, характерна за оригиналния източник. В противен случай, с помощта на спомени, изведнъж в новата работа се появяват имената на героите и изображенията от предишните. Призната майстор на спомени е нашият съвременник, класическият Виктор Пелевин. Неговият роман "Чапаев и празнотата" не само "ни носи заедно" с добре познатите герои, героите на Фурманов, но черпи съвсем различен сюжет. Появява се главният герой Питър Освобождението, поетът е декадент. Действието "бифуркатира" между 1919 и 1990 година. Виктор Пелевин използва стила на речта на Василий Иванович от романа на Дмитрий Фурманов Чапаев. По-специално, в изказванията си, преди да изпрати на фронта, бяха използвани същите фрази и фрази: "Neches to corn", "те знаеха за STO", "Ние даваме Zaruka". Изключително интересен е и образът на Пелевина от Анка Пулемечица. В съвременната интерпретация, тя е едновременно мистериозно непостоянна жена и образована социалистка. Тя майсторски води нишката на разговор, умело се представя. И това в никакъв случай не е единствената книга на Виктор Пелевин, в която се появява спомен. Друг роман с повече от лаконично име "Т" като цяло "изкривява образите". В съчетание с методологията на будизма, той въвежда главния герой на Лео Толстой. Освен това, както се оказва, образът на класиката не зависи от това. Той от своя страна пише пет писателя (аналогия с демиургите). "Поглъщайки" романа по-нататък, ние срещаме интерпретацията на писателя Оптина Пюстин, свързана с Голгота. Разсъжденията на Пелевински граф Толстой, които представляват вътрешното му духовно преосмисляне, са очевидно припомняне на автобиографичните "Бележки за един луд".

Дали е действително да се спомене? в литературата? постмодернист на етапа на неговото развитие се казва: "Още и как!" Освен това, често се храни с него, намира в него живителни сили и идеи и понякога, като Виктор Пелевин, се превръща в творчески метод.