muzruno.com

Философия на Бердяев

Н. Бердяев (1874-1948) е потомък на благородно семейство. Докато учи в Киевския университет, той започва да посещава социалдемократите и е отвлечен от идеите на марксизма. Още в този период той започна да се интересува въпроси на философията, прочетете Хегел, Кант, Шелинг, Маркс, Шопенхауер, Ницше и Л. Толстой. Постепенно формира собствената си философия Бердяев, чийто център е религиозна идеалистична философия. В крайна сметка той става един от най-последователните критици на материализма и марксизма.

Неговият светоглед се развива по време на работата по списанията "Въпроси на живота" и "Нов начин". Той става основател на религиозно и философско общество, наречено "Паметта на В. Соловев". През 1911 г. е публикувана първата му творба. "Философията на свободата" Бердяев отбеляза завършването на стремежа си да обоснове философията на "нео-християнството" и определението за "нов религиозно съзнание ". През 1916 г. се появява следващата му работа "Значението на творчеството", която консолидира неговите идеи.

Първата световна война значително повлияла на светогледа на философа, който го приема като краят на хуманистичен историята на човечеството. Историческата сила, способна да изпълни мисията на християнското обединение на човечеството, видя само в Русия. Затова той топло приветства Февруарската революция и рязко отрицателно взе Oktyabrskaya. Болшевишки социализъм в неговата работа "Философията на неравенството" той нарича "задължително братство".

Бердяев създаде Свободната академия за духовна култура. Отхвърлянето на болшевишката идеология привлича вниманието на властите, той е арестуван два пъти, през 1922 г. е депортиран в чужбина "философски параход".

Основните творби, в които е изразена индивидуалната философия на Бердяев, са създадени през периода на емиграция (първо Берлин, а след това френският град Кламарт). Основните му творби са "Философията на свободния дух", "Значението на творчеството", "За робството и свобода на човека ", "Дух и реалност", "Царството на Духа и царството на Цезар", "Опитът на есхатологичната метафизика".

Центърът на неговите философски размисли е темата за човека. Философията на Бердяев се основаваше на постулат на свободата на творчеството и личността. Учението му се смята за тенденция на екзистенциализъм и личност.



Бердяев вярва, че човек се характеризира с самота, несигурност и изоставяне, които са вкоренени в социална среда, която поробва човека и вдъхновява копнежа на всекидневния живот. От репресивния страх на човека само философията може да се освободи, което е пробив от безсмислената, опустошителна личност на света (работа "Аз и светът на обектите", която скоро бе написана от Бердяев).

Философията на свободата в неговата работа се разкрива в много произведения, между които "самоусъзнаване". Неговото учение е насочено към подпомагане на хората да поемат активен живот и творческа позиция, като по този начин нарушават несъвършенството на съществуването.

Три от основните му идеи са идеята за "универсално християнство", идеята за свобода и извинението на творчеството. По принцип неговите възгледи са парадоксално присъщи в смисъл на криза на живота и в същото време романтично доверие в победата на идеала.

Като религиозен мислител Бердяев създаде оригинална космогонова картина на света. Преди съществуването имаше пропаст (ирационалното състояние на свободата). Това означава, че свободата предшества абсолютно всичко и дори Бог, който се е родил по-късно и е създал света и хората. От Бога духът, който се вдъхва в човека, се излива. Затова светът има две основи: духът и свободата. Тези основания се съчетават в човека и противоречат помежду си. Духът е първичен по отношение на материалния свят и е по-значителен за човека. Той е свързан с него съзнание и самосъзнание хора.

Философията на Бердяев предлага идеала за свободата на обществото, който той нарече "личен социализъм", което означаваше примамливостта на индивида върху обществото. Но истинската общност може да бъде постигната не в обществото, а само в Бога ("sobornost"). Затова смисъла на историята на човечеството е освобождаването от Божието царство. Историята на земята е ограничена, но това не е бедствие, а преодоляването на враждебност, безличност и обективност.

Споделяне в социалните мрежи:

сроден