Източна мъдрост. Изгледът на друга цивилизация върху вечната тема

За да разберем какво отличава европейската и източната цивилизация, достатъчно е да слушаме това, което се казва в арабския свят за вечната тема - за любовта. Биологически, европейците и семитските народи са един вид - разумен човек, но психически, психически, различията са такива, че те не могат да бъдат преодолени, но могат да бъдат единни единствено, ако има, разбира се, желание. Източните народи са изключително чувствени и живеят, така да се каже, с любов тук и сега. Те не разбират европейската сънливост, точно както не разбираме техния фин прагматизъм в тази сфера на човешките отношения. Източната мъдрост казва: това бъдете щастливи в живота, трябва да ядеш месо, да ядеш месо и да хванеш месо в месо. В Европа подобен прагматичен образ не може да възникне по принцип.

"Песен на песни" и Източна мъдрост с нея

Тази книга Стария завет създаде Соломон, най-мъдрият човек на най-мъдрите. И съдейки по текстовете му, така е. "Song of Songs" е стихотворение, което се състои от две части. В първия се казва любим за любимия му, а във втория - любим за любимия му. Физическият темперамент на двата героя е невероятно. Те се описват помежду си от главата до петите, като се наслаждават на всяко завой на тялото на любимия човек. Изглежда, че очите в тази концентрирана мъдрост напълно липсват. Тя докладва за това е блаженство - "Заспал на рамото на любимия, скрил лявата си ръка, уморил тялото си с любов". Това са истински цитати. Източната мъдрост ги представи на църквата, която тълкуваше криловите изрази алегорично. Но дайте тази книга на човек, който не знае, той ще каже, че това е възвишен еротичен израз на любовта на мъж и жена, които са описани с най-висше изкуство, защото зад простотата на изложението не се забелязва изкуство. И Соломон не докосва никакви морални и морални критерии в блестящата си стихотворение, защото чувствената му природа знае как да не обича в бъдеще, а сега на това легло. Други чувства в любовта Соломон и неговите полукръвни хора не знаят.

Жена - извор на удоволствие

Арабските воини за вярата в Рая очакват небесната красота на Хури. И източната мъдрост за една жена говори само от тази страна. Ето защо не е изненадващо, че жените, които са израснали и излязоха от зората си в продължение на 15-28 години, престават да се интересуват от арабски поети. Дори Омар Хаям посвещава удоволствията си на "пъпките" на розите, върху които трепери "росата на сълзите". И не е нищо друго, че Бог в Стария Завет постоянно благославя източната жена с плодородие. Ако престане да бъде склад за удоволствия, той трябва да намери щастие в другия, в продължение на вида на господаря си. Поетът изразява невероятната си тревога, арабското разбиране за любовта: "Дори и с най-красивите от скъпите приятели се опитват да се разделят без сълзи и без болка. Всичко ще мине. Красотата е мимолетна: тъй като не държите, тя излиза от ръцете ви. " Как може любовта да преодолее времето? Нито семитските поети, нито семитите не разбират това. Техният прагматичен светоглед ви кара да оценявате младостта стократно по-силна от европейците, които се виждат в сънищата като 40-годишни. Арабският се вижда само като 20-годишен, когато "любовта гори горещо" и "нощта и денят" на човек лишава. "Любовта е безгрешна, чиста, защото сте млад", казва арабският поет в общата мисъл за своя народ.

"Както пъпките, любовта е като пъпки, огън"

Докато кръвта гори и гори, дотогава има смисъл да живееш - смята източната мъдрост на любовта. И той казва: кой не се е влюбил в двадесетте, е малко вероятно някой да се влюби в някого. Затова не без причина има асоциации с библейското "време за разпръскване и време за събиране". Време на преход Източният човек възприема като наказание своето огнено желание да живее. И в любов той, на първо място, вижда своята преходност.

И любов - без измяна!

Странно от европейска гледна точка е, че в техния фолклор, в поетичната култура и в ежедневната мъдрост няма мотиви за предаване на любовта, сякаш този компонент в отношенията между мъж и жена не е в природата. Но няма нищо странно за това, ако видите любовта като един всеизгарящ млад и свеж пламък, като роза, която просто живее с предсказанието, че на нея ще седи някоя пчела. И заключението: старостта е достойна за мъдрост, а младостта е любов. Как те успяват да различават старостта и младостта, за европейците е много трудно да се разбере.

Любовта е началото на зряла възраст

Не, това не е източната мъдрост. Това е източното правило на любовта, или дори повече - законът на живота, който се извършва стриктно. Още по-строг от заповедта на самия пророк, Всевишният, който беше един от малкото араби, които са в състояние да обичат една жена, не само чувствено. И е естествено в източния свят да се обсъждат всички аспекти на живота на пророка, с изключение на този. Тя просто не е характерна за тях по природа. - Жена е голяма неприятност. Тя е влюбена само като награда ", казва поетът Авар Тажутин Чанка.