Езикови норми

Понятието за езикова норма е основната знак на литературния език, защото култура на речта човек се проявява преди всичко в неговата коректност. Тя не покрива нито една страна на езика, а се отнася абсолютно към всеки, е необходимо и за двете писмена реч, и за устната.

Езиковите норми са правилата, въз основа на които използването на определени средства за езика се осъществява на определен етап от неговото развитие. Това също е обичайно, примерно използване на думи комбинации, изречения и думи в речта.

Има следните езици нормите на руския език:

-формулиране на думи (норми за формиране на нови думи);

- orpoepic (или норми за произношение);

- морфологични;

-правопис;

-лексика;

-синтаксис;

-пунктуация;

-интонация.

Някои от тях са характерни за двама видове реч, и някои само за устни или само за писмени.

Езиковите норми са исторически образуван феномен. Някои от тях се появяват отдавна и остават непроменени досега, докато други - са изчезнали. Някои дори идват в конфликт. Например, немската дума "участник" идва от средно латинската дума, която означава "една, която ще изчезне" и в наши дни се наричат ​​тази, която, напротив, ще дойде на училище. Това означава, че с течение на времето степента на използване на тази дума се е променила.

Orpheopic езикови норми също не са стабилни. Например, назаемната дума "несъстоятелност" е написана преди 18 век като "фалирала". До края на XIX век се използват и двете форми, а след това новата форма на нейното използване се превръща в норма.

Претърпя промени и произношение на комбинацията от -wh-. Така че обяснителните речници от 1935-1940 г. представляват различни норми от тези, които съществуват сега. Например, с думите "играчка, снек барел", комбинацията -hh беше обявена като "hn", което сега е напълно неприемливо. Някои думи запазиха двойна версия: пекарна, прилична.

Морфологичните езикови норми също се променят. Това е добре проследено в примера на крайностите на съществителните на мъжкия пол в множественото и номиналното. Фактът е, че някои имат крайния, а другият - край. Това се дължи на съществуването преди 13-ти век на старорисков език на формата на двойното число, което се използва, когато е необходимо да се посочат два предмета. По този начин бяха получени три варианта на окончанията: нула за съществителни в единствено число, завършване -а за посочване на двама субекта и завършване за посочване на броя на обектите над два. Най-напред краят - запазена в думите, които означават сдвоени предмети: окото, страната и т.н. Постепенно тя почти отмени крайната дума и други думи.

Но живите съществителни в множествено число най-вече са запазили крайните: счетоводители, шофьори, инженери, преподаватели, инспектори и инспектори, но професори.

Понякога е необходимо да се има предвид и това лексикалното значение на една дума. Например, думата "учител", което означава "учител" е в именителен множествено число окончанието - аз, както и стойността на "упражнения главата" - завършва -и- думата "листа" (хартия) завършва с S, и "листо" ( дърво) - краят е -y.

Многообразието от норми свидетелства за невероятното богатство на руския език. Но в същото време това създава известни трудности, тъй като става необходимо да се избере от този номер правилният вариант. Това може да бъде направено правилно, само ако характеристиката на всеки вариант е известна, нейното синтактично оцветяване. В резултат на подробно проучване на използването на реч (орално и писани) от различни варианти, специални речници и обяснителни речници са създадени от лингвистични учени, в които са фиксирани езиковите норми, характерни за съвременния литературен език.