Всичко за случаите: наклонен случай, директен случай, малко известни случаи

Първото научно определение на случая (по мнение на В. Успенски) е дадено от математик на име Колмогоров Андрей Николаевич. Той вярва, че това изисква привличане не само на формални, синтактични, но и на семантични средства. Модерното определение е следното: случаят е категория на думата, обозначаваща неговата синтактична роля в изречението и помагайки да се свържат отделните думи в едно цяло.

Терминът "дело", както и имената на случаите, бяха преведени от латински и гръцки.

Съществуват два основни типа случаи: директният случай и космичният случай. Преките случаи включват номинално и обвиняващо и непряко - другите четири вида (генитивни, дативни, инструментални, предпозитивни).

Термините "директни" и "наклонени" случаи се появяват на нашия език във връзка с древните понятия за отхвърляне като отклонение от единствения правилен форма на думата. Аналогията се изпълняваше с игра на зарове, при която или права страна (прав калъф), или непреки страни (космически случай) падат на всеки хвърлям.

Системата на делата в Русия е представена от шест случая. Всеки от тях има допълнителни думи, които им позволяват да бъдат безспорно определени.

1). Nominative - думите в този случай се комбинират с допълнителната дума "is".

2). Genitive - спомагателната дума "не".

3). Dative - спомагателна дума "дай".

4). Акцентиращо - спомагателната дума "вино".

5). Инструменталът е допълнителна дума "доволен" ("създаден").

6). Предпозицията е допълнителната дума "мисли (o)".

Също така, за да се опрости дефиницията им, има въпроси към случаите. Преките случаи имат един и същ въпрос за двете: кандидатът отговаря на въпросите "Кой? Какво? ", И обвинителен ;" Кой? Какво? ". Въпроси на непреки случаите са различни. Генитален случай отговаря на въпросите "Кой? Какво? ", Дътив ;" Кого? " Какво? "Инструментал ;" От кого? " Какво? ", Prepositional ;" За кого? " За какво? "(" Кого? ").

На руски случаите се променят и съществителни, прилагателни, местоимения и цифри. Завършванията на думите не са нищо повече от начин за изразяване на размисъл.

Прякото дело и косвеният случай не са единствените случаи, както твърдят много от тях. Има допълнителни случаи:

1). Противоречивият случай - това беше седмият случай на руски език до 1918 г. и беше използван при обръщането към лице. Примери за свещен случай - Кат, Ан, Тан, дядо, дъщеря. Сега встъпващият в обратния смисъл случай замества датива.

2). Количественият сепаративен случай се използва за съществително, което показва цялото по отношение на някаква част, също така упомената тук. В училищната система думите на количествено-сепариращия случай се приравняват на гениталния случай.

3). Местният случай е предпоставката, съчетана с мястото. Отговорът на въпросите "Какво?" Къде? ". Примери: говорете за масата, бъдете в масата.

4). Първоначалният случай е случаят с използването на съществителното, което показва мястото, където започва движението. Пример: напусна гората.

В допълнение към тези случаи има още няколко неща: преброяване, време, чакане, включително и други. Точният брой случаи все още не е известен.

Има проблем с определянето случай на съществително по въпроса, ако става дума за акулативни, предпозитивни или конгреси.

В различните страни съществуват системни казуси, понякога се припокриват с руснака по морфологични, стилистични и други основания. В чужбина ние използваме такива случаи като пространствени, притежателни, оригинални, директни, лишени, акумулиращи, инструментални, дативни и други.

На езиците, в които няма случаи, се използват други методи, за да се покаже ролята на думата в изречението (използване на предлози и постпозиции, определен ред на думите в текста).

Трябва ли да знам случая? Разбира се, това е необходимо, защото не е без причина те да бъдат изучавани дори в училищната учебна програма!