muzruno.com

Кримската война

Кримската война от 1853-1856 г. се развива първо като руско-турска. Темата на борбата беше господство в Близкия изток.

Кримската война, чиито причини са свързани с ръста на националноосвободителното движение в Османската империя и очевидния спад на властта на султана, вместо да настоява за автокрацията, значително подкопава вътрешната и външната власт на царизма.

Николай 1 се опита да се намеси в турските дела, за да предотврати кървав революционен изблик. През 1850 г. правителството на Наполеон от Абдулмайд (турски султан) поискало католическото духовенство в Палестина да получи "ключовете на Господ на светилището". В това отношение православните свещеници в Ерусалим се обърнаха към Николай 1 за помощ. Руският цар изпратил Меншиков (неговия изключителен посланик) в Константинопол през 1853 г.

Принц Меншиков, в сравнително ултиматумна форма, предложи на турската страна искания. Той поиска от турския султан да признае патронажа на Николай 1 над православните субекти в Турция. Исканията на Меншиков бяха отхвърлени от султана, подкрепян от Франция и Великобритания.

Руският цар, след като изтегли посланика си от Турция, дава заповед да нахлуе в войските си в Дунавските княжества. През 1853 г. на 21 юни руските полкове, без да се сблъскват с препятствия по пътя си, нахлуват в княжеството, принадлежащо номинално на султана.

Ескалацията на конфликта беше улеснена от факта, че нито една европейска власт не беше удовлетворена от укрепването на Русия за сметка на турските територии. Руската царска грешна оценка на ситуацията в света доведе до дипломатическа изолация на Русия. Това определя резултата от предстоящите военни действия.

Военните операции започнаха през 1853 г. на 23 октомври в Дунав. Късно вечерта на 28 ноември 5 000 души турски отряд нападнаха между Батум и Поти на поста Свети Никола. Това отбеляза началото на военните операции на територията на Кавказ. Тук позицията на руските войски била сложна. За да се бори с войната, се предотврати съпротивата на алпинистите.

Настъпиха 18 ноември Синоп битка. Победата на руския флот, командвана от Нахимов, беше блестяща. Руските моряци, които не са загубили нито един кораб, изпратиха турската ескадрила на дъното. Командирът Осман паша беше хванат в затвора.



Кримската война продължи с влизането във военните действия на Франция и Великобритания. През 1853 г. на 23 декември френските и британските ескадрили, след като са преминали Босфора, влязоха в Черно море. Руското правителство на свой ред реагира, като обявява война на Франция и Великобритания през 1854 г. на 9 февруари.

През 1854 г. френските и британските флоти направиха няколко удара в различни посоки в различни пристанища на Русия.

Кримската война беше достатъчно силна. Руските войски командват Меншиков, който смята, че кацането на врага не е невъзможно в Крим. На завоя на река Алма той беше победен, опитвайки се да спре французите и британците. Той заминава за Севастопол, а после за Бахчисарай.

Кримската война продължи обсадата на Севастопол. Първото бомбардиране е извършено през 1854 г. на 5 октомври. Градът обаче реагира с огън от оръжията. Обсадата на Севастопол започна да се измъква. Въоръжени сили пристигнаха от Русия. Меншиков реши да удари задника на противника, но бе победен на 24 октомври в битката "Инкерман".

През 1854 г. на 28 декември в Виена се проведе конференция на посланици на Русия, Австрия, Франция, Великобритания. Въпросите на мира бяха обсъдени. Не бяха подписани никакви споразумения във връзка със смъртта на Никълъс. Александър 2 не смееше да приеме предложените условия.

В началото на 1855 г. Кримската война продължава със Сардиния, която влезе в нея. Горчаков, опитвайки се да отслаби настъплението в Севастопол, напада противника Черната река. Той обаче беше победен, което в крайна сметка предопредели падането на града.

7 август беше зает с Малъч Курган.

През 1855 г. през декември военните операции са престанали на всички фронтове. В същото време разговорите за мир бяха възобновени. През последните дни на февруари 1856 г. е открит Парижкият конгрес. Той приключи работата си на 18 март със заключението на Парижкия мир.

Споделяне в социалните мрежи:

сроден