Какво е басня: от Езоп до наши дни

Първоначално от хората

Тя може да бъде много дълго време да се говори за ласкателство като заместник, се твърди, че той, който ласкае, и този, който "купува" на лъжливи думи, и двете изглеждат глупави и лоши акт. Или просто може да разкажеш една бабда за лисица и сирене. Кратко, просторно и по-добро не казва повече.

Малки поучителни истории за животни се появяват в света много дълго време: някои от тях стават притчи, а други - басни. За дълго време "бащата" на баснята се нарича Аезоп (около шести век пр.н.е.), дори има такова нещо като Езиков език (Притча). Но нови изследвания ни позволяват да заявим, че най-древната басня е вавилонско-шумерска и едва тогава се появи индийската и древната гръцка.

Съвременна дефиниция

И Езоп, осъждайки пороци на хора, той използва притчи в историите си не защото е роб и открито е опасен, а защото знае колко е една баба и как е обичайно да я казваш. Независимо от това, Айзоп слезе в историята като майстор на алегория, превърнал жанра на басните от фолк в литературна фантастика. И след векове почти всички истории на неговите истории са били използвани в работата му от други фабулисти.

И сега, на образователните цели на баснята остава един и същ, така че този жанр, се отнася до дидактическа литература, която има за цел да образова, да се обясни и преподават. На конкретен въпрос: "Какво е басня?" - един съвременен човек ще отговори, че това е алегорична работа с малък размер в стих или проза, където са изложени пороците на хората и обществото. Героите на тези истории са животни и предмети (хора - това е изключително рядко), въздействието върху читателя използва с комикси (сатира) и критиката, и преподаване (основната идея) е изход, който се нарича морал.

В Русия всичко започна с Езоп

Ако в Древна Гърция още 600 години пр.н.е. Вече бе известно коя е баба, а след това в Русия за нея научила само след две хиляди години. определяйки го като жанр бе въведен в експлоатация в началото на XVII век Фьодор Gozvinskim превода на басните на Езоп на руски. Други факти вече могат да се намерят в произведенията на Кантемир, Сумароков, Кемницър. И все пак трябва да се отбележи, че почти всички от техните произведения са били само превод и адаптация на делата на другите: на същия Езоп и Лафонтен, Гелерт и Лесинг. Веднага след като Иван Chemnitzer прави първи опит да се създаде своя собствена басня, а след това взима тази традиция Дмитриев, но когато пое Иван Крилов, в света на литературата разбра, че тази басня от перото на класика. Досега има мнение, че Иван Андреевич се преструва, че жанрът е издигнат до такава височина, че ще отнеме векове, за да се окаже, че някой има нещо ново. Линиите от неговите творби бяха отрязани на афоризми: ако е направено анализът на басните на Крилов, абсолютно всички, става ясно как се адаптират големите философски не-руски субекти Руският манталитет, правейки своите басни израз на национални черти.

Характеристики на анализа

Анализът на поетичната легенда се различава значително от анализа на поетичния текст, тъй като въпреки наличието на рима, основното нещо в такава работа са начините за постигане на дидактическата цел. Анализът на баснята на първо място включва следните точки:

- създаването на басня (автор, година на писане, чийто сюжет);

- обобщение (основната идея);

- героите на баснята (положителни, отрицателни), предадени от техния характер;

- езикът на баснята (всички художествени изразителни средства);

- значението на баснята;

- дали има в измислените изрази, които са станали поговорки или фразеологизми.